За вас родители
То е много по-уравновесено и само по себе си, и в отношенията си със заобикалящия го свят. Извършило е прехода между бебе и дете. Вече не е така неспокойно като през преходния период. Затова и не се нуждае толкова от закрилата на ритуалите. Не чувства необходимост да прави всичко по неизменен начин. Владее го нов дух на сътрудничество и желание да получи одобрението на родителите си и дори на по-големите деца в семейството. Докато на предишния етап е било най-големият бунтар на света, ето че сега е щастливо, когато се подчинява и ви доставя удоволствие. Вече не изпада в истерични кризи и родителите забелязват, че могат наистина да разсъждават заедно с него (докато доскоро са имали чувството, че това е съвършено невъзможно).
Детето вече не е и толкова властно, егоистично или тиранично. Родителите не се чувстват длъжни да изпълняват всяко негово желание. Господарят, малкият диктатор, който е държал да налага волята си на всички, е абдикирал. Тригодишното дете започва да усеща в себе си способност да дели, да изчаква реда си. По-добре умее кротко да се занимава с нещо, вместо всичко да разбърква, както предишната година. Това се дължи отчасти на новопридобитото доверие в себе си, отчасти на отшумяването на безпокойството, присъщо на прехода. Двигателно-мускулната му дейност е по-сигурна. По-търпеливо се облича или реди кубчетата. Напредъкът в езика му позволява по-добре да разбира другите и по-добре да контролира поривите си. Обожава новите думи. С разширяването на интелектуалния му хоризонт пред него се разкрива цял един нов свят от въображение и фантазии. На тази възраст детето изпитва неустоима потребност от компания, затова си измисля другарче в игрите, дете или животно, което само то вижда. Ако е принудено да си играе само през повечето време, изкушението да си създаде въображаемо приятелче ще бъде по-голямо. Това не бива да тревожи родителите. Другарчето в игрите може да съществува години наред. После ще изчезне. Междувременно ще е представлявало нещо като система за сигурност за своя създател.
Отношенията с връстниците също придобиват голямо значение. На две години детето е било на стадия на успоредните игри. Сега в него се развива способността да действа заедно с другите, да си чака реда, да дели това, което има, да разменя играчките си.
Третата година е наистина „златната възраст" - крайно приятно време за родителите, както и за детето, което желае да живее в мир с вселената си. Детето обича живота, мама и татко, има добро мнение за себе си. Родителите би трябвало да се възползват от този щастлив стадий, защото следващият ще бъде наситен с движение и шум.
Третата година е етап на равновесие. Но природата ни готви още един етап на неравновесие - четвъртата година. Детето пак ще стане необуздано, преди да достигне нова фаза на интеграция. На четири години то разбива предишното равновесие. Ако трябва да опиша децата на тази възраст с няколко думи, ще кажа, че приличат на двегодишни деца, но са по-зрели и по-лесно се овладяват.
д-р Фицхю Додсън
Из книгата "Изкуството да бъдеш родител", 2000 г.
преводач: Росица Ташева